Върнала се от ада в болницата към годеницата на Ангел: Мило момиче, за съжаление едва ли има виновен, просто така убива вирусът
Снимка Весислава Танчева, фейсбук
Претърпяла ужаса да се бори в болница с вируса се обръща към годеницита на умрелия артист Ангел, написа.
Ето какво споделя Весислава Танчева:
Нова ТВ ме разплака на зазоряване с къс диалог с годеницата на млад мъж, умрял в ИСУЛ от вируса. Момичето е яростно, упреква лекарите, ще съди две лечебни заведения и я разбирам - изгубила е обичания, останала е сама с бебе на няколко месеца.
Слушам я и в главата ми нахлуват всички усърдно изтласкани настрана мемоари от " Пирогов ". Пет месеца настойчиво ги трих, усърдно сгъвах и крих по кюшетата на съзнанието, тъй като в действителност желая да не помни тези 24 дни. Искам да не помни свистенето на кислорода в маската, свличащата се кожа от устните, дупките от абокатите, чувството за цялостна беззащитност и гибелта на Силвия.
Исках, само че това момиче ме върна назад там, в ужаса на ковид-отделението, от което аз излязох, само че мнозина нямаха този шанс...
Тя разказва с отвращение лекуването на Ангел, а аз слушам историята на всички пациенти на нашия етаж, които пред очите ми коронавирус отнесе, макар напъните на медиците.
Да, знам, че тя е във фаза на отказване, знам, че най-после ще разбере и ще одобри загубата, неизбежно е. Така работи човешката душeвност, това е естествен предпазен механизъм. Но ми се желае да можех да я срещна и да й кажа: благо момиче, за жалост надали има отговорен, просто по този начин убива вирусът!
Точно по този начин се случва: първоначално наподобява, че всичко е наред, че се оправяш, че си минал леко. После усещаш задуха, сърцетуптенето и слабостта в мускулите и разбираш, че нещата към този момент са отвън твоя надзор. Това е крайният миг да приемеш, че би трябвало да влезеш в болница, тъй като интензивно лекуване у дома е невероятно.
Повярвай, в лечебните заведения имат организация, работят по скица, в темп, като добре смазана машина за война с нашественика. И в 90% от случаите съумяват - след седмица-две, може три, само че изписват хора, способни сами да се грижат за себе си и да продължат лекуването вкъщи.
Убедих се, че съдействието с лекарите е основен миг! Доверието в тях може да ти избави живота, а недоверието - да те убие. Да, българските лечебни заведения рядко основават естествена среда на взаимно доверие, по този начин е. Особено в старите държавни и общински здания - ами те наподобяват на заводи за страдалчество, няма какво да отхвърляме.
В лечебни заведения ги трансформират хората в тях!
Ако по този начин или другояче си се озовал вътре, единственият метод да съкратиш престоя е да сътрудничиш! В коронавирус отделенията животът ти зависи от ритъма, в който работят десетина души, от непрекъсващия приток на О2 в системата, от усилието на изцяло незнайни за теб фармацевти, който нейде из дебрите на болничното заведение се стараят всичко предписано да е налично и да се влива в точния момент във вените ти.
И макар ритъма, макар дисциплината, макар напъните, коронавирус съумява да убие притеснително доста хора! Отвън това наподобява нелогично и необичайно. Вътре е явно: болният и лекарят би трябвало да са екип, би трябвало дружно да се преборят, макар компликациите и недоверието. Не се ли получи този екип, животът на болния е в заплаха! Твърдя го, тъй като го видях няколко пъти: пациенти, които спорят с медиците, не съблюдават ограниченията, саботират личното си лекуване - те просто понижиха възможностите си за живот. А някои го и изгубиха...
Ковид не е " просто грипче ", коронавирус е живитозастрашаваща болест! Знаем го от близо 2 години насам.
Защото този вирус убива хора, светът претърпя една от най-тежките рецесии в историята. Криза с доста измерения и мъчно преброими вреди.
Как стана по този начин, че в България се сърдим на учените и лекарите, че се пробват да спасят жалките ни з@дници?! Това ми е безусловно неразбираемо, само че към този момент съм сигурна, че някои дейности и бездействия не са инцидентни...
И въпреки всичко, нагледах се на твърди съперници на имунизациите, борещи се за глътка въздух! Половината пациенти край мен твърдяха, че въобще не са вярвали, че подобен вирус въобще съществува. Обясняваха ми по какъв начин приятелите им имат вяра във всевъзможни конспирации, само че не и на тях - борещите се за живота си жертви! Видях сестри, по 50 кила едната, да влачат назад в леглото мъж над 130, тъй като на великия болгарин му скимнало да се поразходи без маска и примрял на втория метър, естествено! Цяло знамение, че не беше счупил нищо. Аз самата колабирах 2 пъти преди да ми пристигна акъла в главата. Все отново, единствено коронавирус се лекува по-лесно от коронавирус и счупена бедрена кост, изясни ми един от лекарите на етажа. Беше травматолог, повярвах му.
За страдание, даже и в болница, даже и към този момент включен на О2 и антибиотици, естественият ход на заболяването от време на време минава през утежняване в първите дни, преди да ти просветне и да усетиш, че се подобряваш. Това е сериозен интервал, тъй като страхът елементарно минава в паник офанзиви, пациентите буйстват, викат, могат да се наранят или да ударят различен пациент или доктор. За 24 нощи, които прекарах в отделението, евентуално 3 или 4 минаха умерено, без някой да изпадне в рецесия. Паниката постоянно идва през нощта, след 11 часа. Атакува индивида без предизвестие, кара го да прави нелогични неща, да упреква лекарите в несъществуващи грехове, да крещи и даже да се сбие с първия, изпречил му се пред очите. Видях по какъв начин се случва, повече от един път!
Една жена в прилежащата стая опита да намушка с вилица съседката си по легло. Наложи се да и сложат едни меки гривни на ръцете и да й лимитират придвижванията на леглото. На сутринта не помнеше какво е направила...
Силвия получаваше паник офанзиви всяка нощ. Имаше сатурация 98 и чувството, че се задушава беше единствено в главата й. Беше съвсем излекувана от коронавирус, само че лекарите се чудеха по какъв начин е допустимо цялостен живот да не е обърнала внимание на обстоятелството, че пулсът й непрекъснато е към и над 100 удара в минута.
" Голяма работа, - споделяше тя, - аз по този начин си карам, пуша си две кутии цигари дневно, пия си кафето умерено, те какво му схващат! Да ме пускат да се махам от тука, че ми писна... "
Силвия умря на леглото до моето, в 1:40 през нощта, седмица откакто навърши 53. Ковид я завладя, обърна я с хастара на открито и й аргументи затруднения, които я изплашиха до гибел. Буквално.
Смъртта й и ми подейства като адреналинов пестник зад врата! И освен на мен, несъмнено, на всички. Но си показах какъв потрес ще е това за щерка й, с която допреди часове се дърляха по телефона за някакви дребни фамилни нелепости! Горкото момиче, мислех си, легнало си е с убеждението, че мама се оправя към този момент, а се е събудило без мама... После се сетих, че момичето е набор на моя наследник и това беше като втори, много мобилизиращ задвратник!
Ей това е, такава е действителността. Който си мисли, че пресилвам, да влезе като доброволец в кое да е поделение на територията и самичък да види!
Светла им памет на Силвия, на Ангел и на всички други жертви на коронавирус, само че аз мога да ви кажа единствено едно:
❗❗❗За Бога, ваксинирайте се❗❗❗
И, за Бога, в случай че въпреки всичко - имунизиран или не - се озовете в болница, слушайте какво ви споделят лекарите! Стиснете зъби, изтърпете маските, иглите и дискомфорта и се доверете на хората в белите престилки - единствено тях имате! Само те са вашия щит против един в действителност подъл палач!
И не, спестете ми обвиняванията в липса на справедлив взор върху обстановката!
Изцяло субективно и пристрастно подобавам към тематиката, тъй като персонално ме засегна и тъй като не желая и да си показва какъв да е от вас в моето състояние!
Не желая, бе, точка!
ПП Мислех да изтрия ритуално всички фотоси от болничното заведение и в никакъв случай да не ги демонстрирам обществено. Ще го направя в деня, в който в България паднат всички ограничавания, тъй като пандемията е към този момент история!
Това късче от фотография е персоналната ми система с доза Ремдесивир.
Автор: Весислава Танчева, фейсбук
Претърпяла ужаса да се бори в болница с вируса се обръща към годеницита на умрелия артист Ангел, написа.
Ето какво споделя Весислава Танчева:
Нова ТВ ме разплака на зазоряване с къс диалог с годеницата на млад мъж, умрял в ИСУЛ от вируса. Момичето е яростно, упреква лекарите, ще съди две лечебни заведения и я разбирам - изгубила е обичания, останала е сама с бебе на няколко месеца.
Слушам я и в главата ми нахлуват всички усърдно изтласкани настрана мемоари от " Пирогов ". Пет месеца настойчиво ги трих, усърдно сгъвах и крих по кюшетата на съзнанието, тъй като в действителност желая да не помни тези 24 дни. Искам да не помни свистенето на кислорода в маската, свличащата се кожа от устните, дупките от абокатите, чувството за цялостна беззащитност и гибелта на Силвия.
Исках, само че това момиче ме върна назад там, в ужаса на ковид-отделението, от което аз излязох, само че мнозина нямаха този шанс...
Тя разказва с отвращение лекуването на Ангел, а аз слушам историята на всички пациенти на нашия етаж, които пред очите ми коронавирус отнесе, макар напъните на медиците.
Да, знам, че тя е във фаза на отказване, знам, че най-после ще разбере и ще одобри загубата, неизбежно е. Така работи човешката душeвност, това е естествен предпазен механизъм. Но ми се желае да можех да я срещна и да й кажа: благо момиче, за жалост надали има отговорен, просто по този начин убива вирусът!
Точно по този начин се случва: първоначално наподобява, че всичко е наред, че се оправяш, че си минал леко. После усещаш задуха, сърцетуптенето и слабостта в мускулите и разбираш, че нещата към този момент са отвън твоя надзор. Това е крайният миг да приемеш, че би трябвало да влезеш в болница, тъй като интензивно лекуване у дома е невероятно.
Повярвай, в лечебните заведения имат организация, работят по скица, в темп, като добре смазана машина за война с нашественика. И в 90% от случаите съумяват - след седмица-две, може три, само че изписват хора, способни сами да се грижат за себе си и да продължат лекуването вкъщи.
Убедих се, че съдействието с лекарите е основен миг! Доверието в тях може да ти избави живота, а недоверието - да те убие. Да, българските лечебни заведения рядко основават естествена среда на взаимно доверие, по този начин е. Особено в старите държавни и общински здания - ами те наподобяват на заводи за страдалчество, няма какво да отхвърляме.
В лечебни заведения ги трансформират хората в тях!
Ако по този начин или другояче си се озовал вътре, единственият метод да съкратиш престоя е да сътрудничиш! В коронавирус отделенията животът ти зависи от ритъма, в който работят десетина души, от непрекъсващия приток на О2 в системата, от усилието на изцяло незнайни за теб фармацевти, който нейде из дебрите на болничното заведение се стараят всичко предписано да е налично и да се влива в точния момент във вените ти.
И макар ритъма, макар дисциплината, макар напъните, коронавирус съумява да убие притеснително доста хора! Отвън това наподобява нелогично и необичайно. Вътре е явно: болният и лекарят би трябвало да са екип, би трябвало дружно да се преборят, макар компликациите и недоверието. Не се ли получи този екип, животът на болния е в заплаха! Твърдя го, тъй като го видях няколко пъти: пациенти, които спорят с медиците, не съблюдават ограниченията, саботират личното си лекуване - те просто понижиха възможностите си за живот. А някои го и изгубиха...
Ковид не е " просто грипче ", коронавирус е живитозастрашаваща болест! Знаем го от близо 2 години насам.
Защото този вирус убива хора, светът претърпя една от най-тежките рецесии в историята. Криза с доста измерения и мъчно преброими вреди.
Как стана по този начин, че в България се сърдим на учените и лекарите, че се пробват да спасят жалките ни з@дници?! Това ми е безусловно неразбираемо, само че към този момент съм сигурна, че някои дейности и бездействия не са инцидентни...
И въпреки всичко, нагледах се на твърди съперници на имунизациите, борещи се за глътка въздух! Половината пациенти край мен твърдяха, че въобще не са вярвали, че подобен вирус въобще съществува. Обясняваха ми по какъв начин приятелите им имат вяра във всевъзможни конспирации, само че не и на тях - борещите се за живота си жертви! Видях сестри, по 50 кила едната, да влачат назад в леглото мъж над 130, тъй като на великия болгарин му скимнало да се поразходи без маска и примрял на втория метър, естествено! Цяло знамение, че не беше счупил нищо. Аз самата колабирах 2 пъти преди да ми пристигна акъла в главата. Все отново, единствено коронавирус се лекува по-лесно от коронавирус и счупена бедрена кост, изясни ми един от лекарите на етажа. Беше травматолог, повярвах му.
За страдание, даже и в болница, даже и към този момент включен на О2 и антибиотици, естественият ход на заболяването от време на време минава през утежняване в първите дни, преди да ти просветне и да усетиш, че се подобряваш. Това е сериозен интервал, тъй като страхът елементарно минава в паник офанзиви, пациентите буйстват, викат, могат да се наранят или да ударят различен пациент или доктор. За 24 нощи, които прекарах в отделението, евентуално 3 или 4 минаха умерено, без някой да изпадне в рецесия. Паниката постоянно идва през нощта, след 11 часа. Атакува индивида без предизвестие, кара го да прави нелогични неща, да упреква лекарите в несъществуващи грехове, да крещи и даже да се сбие с първия, изпречил му се пред очите. Видях по какъв начин се случва, повече от един път!
Една жена в прилежащата стая опита да намушка с вилица съседката си по легло. Наложи се да и сложат едни меки гривни на ръцете и да й лимитират придвижванията на леглото. На сутринта не помнеше какво е направила...
Силвия получаваше паник офанзиви всяка нощ. Имаше сатурация 98 и чувството, че се задушава беше единствено в главата й. Беше съвсем излекувана от коронавирус, само че лекарите се чудеха по какъв начин е допустимо цялостен живот да не е обърнала внимание на обстоятелството, че пулсът й непрекъснато е към и над 100 удара в минута.
" Голяма работа, - споделяше тя, - аз по този начин си карам, пуша си две кутии цигари дневно, пия си кафето умерено, те какво му схващат! Да ме пускат да се махам от тука, че ми писна... "
Силвия умря на леглото до моето, в 1:40 през нощта, седмица откакто навърши 53. Ковид я завладя, обърна я с хастара на открито и й аргументи затруднения, които я изплашиха до гибел. Буквално.
Смъртта й и ми подейства като адреналинов пестник зад врата! И освен на мен, несъмнено, на всички. Но си показах какъв потрес ще е това за щерка й, с която допреди часове се дърляха по телефона за някакви дребни фамилни нелепости! Горкото момиче, мислех си, легнало си е с убеждението, че мама се оправя към този момент, а се е събудило без мама... После се сетих, че момичето е набор на моя наследник и това беше като втори, много мобилизиращ задвратник!
Ей това е, такава е действителността. Който си мисли, че пресилвам, да влезе като доброволец в кое да е поделение на територията и самичък да види!
Светла им памет на Силвия, на Ангел и на всички други жертви на коронавирус, само че аз мога да ви кажа единствено едно:
❗❗❗За Бога, ваксинирайте се❗❗❗
И, за Бога, в случай че въпреки всичко - имунизиран или не - се озовете в болница, слушайте какво ви споделят лекарите! Стиснете зъби, изтърпете маските, иглите и дискомфорта и се доверете на хората в белите престилки - единствено тях имате! Само те са вашия щит против един в действителност подъл палач!
И не, спестете ми обвиняванията в липса на справедлив взор върху обстановката!
Изцяло субективно и пристрастно подобавам към тематиката, тъй като персонално ме засегна и тъй като не желая и да си показва какъв да е от вас в моето състояние!
Не желая, бе, точка!
ПП Мислех да изтрия ритуално всички фотоси от болничното заведение и в никакъв случай да не ги демонстрирам обществено. Ще го направя в деня, в който в България паднат всички ограничавания, тъй като пандемията е към този момент история!
Това късче от фотография е персоналната ми система с доза Ремдесивир.
Автор: Весислава Танчева, фейсбук
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ